Природният комплекс от разнообразен ландшафт, съставен от равнини и хълмове, създава благоприятни условия за развитие и на земеделието, и на животновъдството. Сравнително добрите водни потенциали, липсата на застрашаващи екологичното равновесие дейности, са нейно богатство и предпоставка за развитието на община Димитровград - нейният стратегически ресурс.

Структурата на поземлените ресурси се оценява като балансирана и адекватна за развитието на общината в аспектите на основния потенциал – селското стопанство.

Почвите са предимно черноземи - смолници. Големи пространства заемат и канелено-горските почви. В низината на река Марица са разположени ливадно-канелени почви. Срещат се и най-плодородните ливадно-алувиални почви и ливадно-блатни, в по-малка степен- рендзините алувиално-ливадни почви. Преобладават земите от IV, V и VIкатегория.

Основните отглеждани култури са зърнено - житните: пшеница, ечемик (около 50% от насажденията), царевица и слънчоглед (около 20%). Около 34 000 дка са заети от технически култури (основно памук). Традиционното за общината зеленчукопроизводство е силно намаляло, и заема около 10 000 дка. Един от ресурсите на общината - ливади, мери и пасища, не е използван ефективно, като основа за развитие на животновъдството.

Територията на община Димитровград се характеризира с разнообразие по отношение на водните запаси . Водните ресурси са в рамките на нормалните, но малкото количество валежи , характерни за общината (средно-годишно 600 л/кв.м), предполагат задължително интензивно напояване, което затруднява питейно-битовото водоснабдяване в някои населени места.

Реките в този район са от Беломорския водоносен басейн. Главен воден ресурс и водоприемник е река Марица и нейните притоци – реките: Каялийка, Банска, Меричлерска, Мартинка с Арап дере.

Основната водна артерия за района, река Марица, е с площ на водосборния басейн до Димитровград – 14 616 кв. км и протичащо водно количество – средно 90, 7 куб. м. сек. Общият обем на преминаващите през града водни маси, е средно 2860, 6 млн. куб. м. Оттокът на посочените притоци на Марица е малък- общо около 104 млн. куб. м, което е резултат от предимно равниния им характер, малките водосборни басейни и незначителната им водност .

Подземните води се използват основно за питейно – битово и промишлено водоснабдяване .

В територията на района има и термоминерални води.Такива са сондажите при град Меричлери, които представляват ценен воден ресурс и са с експлоатационен дебит 30 л.сек. и температура на водата +35,4 ° С.